Домашното насилие има различни форми, включително физическо насилие, сексуално малтретиране, емоционално малтретиране, сплашване, икономическо лишаване и заплахи за насилие. Насилието може да бъде криминално и да включва физическо нападение и насилие (удряне, блъскане и т.н.), сексуално малтретиране (нежелана или насилствена сексуална активност) и следене.
Насилието се случва във всички видове взаимоотношения както сред хора с различен произход, така и сред раса, религия, финансово състояние, сексуална ориентация, полова идентичност и образование. Въпреки че по-голямата част от жертвите на домашно насилие са жени, важно е да се признае, че и мъжете могат да бъдат жертви. Домашното насилие непропорционално засяга членовете на ЛГБТ общността, които изпитват пречки пред подпомагането от ресурси на общността като приюти или полиция (NCTSN, 2000)
Според Националната интернет линия за детска травма (NCTSN, 2010) много фактори влияят върху реакциите на децата, когато има домашно насилие. Например някои деца не показват очевидни симптоми на стрес, а други са успели да изградят собствени стратегии за справяне на подобни ситуации.
Възрастта, начинът на преживяване, история на предишната травма и темпераментът оказват влияние. Например, юноша, израснал в семейство на повтарящи се действия на насилие, може да има различни посттравматични стресови реакции за разлика от 12-годишен, който е станал свидетел на един-единствен насилствен бой или например момиче на шест години, което вижда майка си със сериозни белези и рани от насилиие, вероятно ще има по-тежки реакции, отколкото дете, което възприема инцидента, за който е свидетел, че не е толкова опасен.
Симптоми
Симптомите на децата вследствие на домашното насилие могат да бъдат (NCTSN, 2000):
- Генерализирана тревожност
- Безсъние
- Кошмари
- Трудност при концентриране
- Хиперактивност
- Повишена агресия
- Повишена тревожност от раздялата с родител
- Интензивно притеснение за собствената безопасност или безопасността на родител
Симптомите на дете, което е било жертва на домашно насилие в дългосрочен план, могат да бъдат следните (NCTSN, 2000):
- Здравословни проблеми
- Проблеми с поведението в юношеска възраст (например престъпление, злоупотреба с алкохол или вещества)
- Емоционални затруднения в зряла възраст (например депресия, тревожност, ПТСР)
Кратък списък на възможните реакции или симптоми по възрастови групи (по материали NCTSN, 2000)
| От раждането до 5г. | Между 6 и 11г. | Между 12 и 18г. |
| Нарушен сън и/или загуба на апетит Избягване/липса на отзивчивост Интензивна тревожност при раздяла Неутешим плач Регресия в развитието, загуба на придобити умения Интензивна тревожност, притеснения и/или нови страхове Повишена агресия и/или импулсивно поведение |
Кошмари, нарушения на съня Агресия и трудност в изграждането на връзки с връстниците в училище Лоша концентрация и недовършване на задачите в училище. Бягане от училище. |
Антисоциално поведение Лоши академични успехи Импулсивно и / или безразсъдно поведение Злоупотреба с вещества Бягане Участие в насилствени или злоупотребяващи взаимоотношения с други лица Депресия Тревожност Избягване/отбягване |
Злоупотребата и пренебрегването увеличават риска на деца за отрицателни последици в множество области на функциониране и времеви точки за развитие, включително психично, социално, поведенческо (престъпление и насилие), академично и междуличностно функциониране ( Bulik, Prescott, & Kendler, 2001; Gilbert et al., 2009).
Няколко проучвания съобщават, че има голяма вероятност малтретираните деца да имат по-ниски образователни и интелектуални постижения, както е голяма вероятността и често да отсъстват от училище и да повтарят клас (Horwood,B. & Fergusson, 2007; Han, 2004)
