Защитните поведения варират при всеки човек, но всички ние използваме защитни механизми като начин за справяне на проблемите.
Защитните механизми (или стиловете за справяне) представляват автоматични психологически процеси, които медиират индивидуалните реакции към емоционални конфликти и към вътрешни и външни стресори. Те оперират често без осъзнаване от човека. Те не са специфично действие, с което се опитваме да разрешим проблем, а използването на ментални механизми, за да намалим неприятните чувства на тревожност и да предотвратим болката. Те защитават личността, като й позволяват да отхвърли, модифицира или ограничи пълното разбиране на неприятни чувства, мисли и импулси, от които се страхува.
АПА разделя защитните механизми в седем групи или нива, които се използват, за да обозначат предоминантното ниво на защита, което има човек. Нивата варират от високоадаптивно до ниво на дефанзивна дисрегулация. Високотоадаптивното ниво води до оптимална адаптация при справяне със стресорите и максимизира чувството на благополучие. Защитните механизми в тази група допускат съзнателно разбиране на чувства, идеи и техните последствия. Афилиация и сублимация са два примера за такива механизми
Човек използва механизма афилиация, когато се обръща към други за помощ или подкрепа при справяне с емоционални конфликти или стрес. Сублимацията включва справяне със стреса чрез канализиране на потенциално деструктивни чувства или емоции в социално приемливи поведения
Умственото потискане и отричането са две други често срещани нива на защита. Защитното функциониране при умственото потискане държи потенциално заплашващи идеи, чувства, спомени, желания или страхове извън съзнаваното. Примери за защитни механизми на това ниво са изместване, дисоциация, интелектуализация, изтласкване. Защитното функциониране на ниво отричане се характеризира от държене на неприятните или неприемливите стресори, импулси и др. извън съзнаваното със или без неправилната им атрибуция към външни причини. Примери за защитни механизми на това ниво са отхвърляне, проекция и рационализация.
Видове защити:
- Зрели защити (алтруизъм, предчувствие, хумор, сублимация, аскетизъм, супресия) (Vaillant, 1992);
- Незрели (самохвалство, идентификация, пасивно-агресивно, соматизация, действие, регресия, укриване) – са при юношеството и някои непсихотични пациенти (Vaillant, 1992);
- Нарцистично-психотични (проекция, отричане, изкривяване) – са най-примитивни и се явяват в детство и при хора, които имат психотични разстройства (Vaillant, 1992);
- Невротични (формиране на реакция, изместване, контролиране, рационализация, дисоциация, потискане) – са характерни за обсесивно-компулсивните и хистерични пациенти, както се срещат и при възрастните, които преживяват стрес (Vаillant, 1992)